Драконите на сломеното слънце

Начало книги

Джуджетата наричаха долината Гамашиноч — „Песента на смъртта“. Никой от живите не пристъпяше тук по своя собствена воля. Онези, които все пак се осмеляваха да го сторят, идваха от чисто отчаяние, ужасяваща нужда или подчинявайки се на заповедите на своя командир.

Песента не им бе давала мира в продължение на няколко часа, докато все повече се приближаваха до опустошената долина. Беше зловеща, страховита песен. Думите й, макар в действителност да не се чуваха добре и никога да не бяха достатъчно ясно различими — поне не и в ушите им — разказваха за смърт и за съдба, в сравнение с която смъртта е сладка утеха. Разказваха за клопката на горчивото отчаяние и безкрайни изтезания. Песента беше вопъл и копнеж по място, където душата е намирала пристан и покой, горчив спомен за отдавна изгубеното, непостижимо минало.

Когато я чуха за пръв път, рицарите сепнато дръпнаха юздите на конете си с ръце на мечовете и се заоглеждаха разтревожено, викайки „какво е това?“ и „кой там?“.

Читать дальше →