Сянката на койота

Начало книги

Едномоторният „Чесна 172“ просветваше като точица на радарния екран на летище „Линдбърг“ в Сан Диего. Диспечерите наблюдаваха и една друга точица — полет 182 на „Пасадена Еърлайнс“ от Лос Анджелис. И изведнъж се случи невъзможното — двете точици се сляха.

От чесната не се чу нищо. Падна като прострелян гълъб. Последното официално съобщение на пилота на полет 182 гласеше: Кула, падаме! Тук е „Пасадена Еърлайнс!“.

Последваха седемнадесет секунди тишина, но от микрофона прозвучаха и думите: „Това беше всичко. Пригответе се за аварийно кацане“.

В понеделник сутринта, 1978 година, намериха още едно съобщение, записано от черната кутия, останала след най-тежката самолетна катастрофа в историята на Съединените щати. Думите бяха вариант на прощалните вопли, най-често произнасяни на смъртното ложе и на всички полесражения на живота.

„Обичам те, мамо!“ — извика детски глас.

Мнозина от жителите на Норт Парк помислиха, че става чудовищно земетресение и с ужас зачакаха последствията. После огнената стихия и гъбата от черен дим превърнаха ужаса в паника. Някои решиха, че предсказанието се е сбъднало и Сан Диего наистина е станал една от първите мишени на руснаците.

Читать дальше →