Сън за Армагедон

Начало книги

Човекът с бледото лице се качи във вагона при Ръгби. Той вървеше бавно, въпреки че носачът го подканяше да бърза, и дори когато беше още на перона, забелязах колко зле изглежда. Той се тръшна с въздишка в ъгъла срещу мен, опита се криво-ляво да нагласи пътническия си шал и застана неподвижен, с безизразно вторачени очи. След малко усещането, че го наблюдавам, го раздвижи, вдигна очи към мен и протегна вяло ръка да вземе вестника си. После отново погледна към мен.

Аз се престорих, че чета. Страхувах се да не би неволно да съм го смутил, но след миг с изненада го чух да говори.

— Извинете? — казах.

— Тая книга — повтори той, сочейки с кокалест пръст — е за сънищата.

— Очевидно — отговорих аз, защото това беше „Сънни състояния“ на Фортнъм-Роскоу и заглавието се виждаше от корицата.

Известно време той мълча, сякаш търсеше думи.

— Да — произнесе най-после, — но не говорят нищо.

За секунда не можах да разбера какво иска да каже.

Читать дальше →