Остров Епиорнис

Начало книги

Човекът с белега на лицето се наведе през масата и погледна вързопа ми.

— Орхидеи? — попита той.

— Да, дреболия, няколко парчета — отговорих аз.

— Циприпедиуми?

— Почти само.

— А нещо ново? Няма? Така си и мислех. Бил съм на тези острови преди двадесет и пет, двадесет и седем години. Ако сте успели да откриете нещо — трябва да е съвсем ново.

— Аз не съм колекционер.

— Млад бях тогава — продължаваше той. — Боже, как скитах по света! — той изпитателно ме погледна. — Две години живях в Източна Индия и седем години в Бразилия. А след това се отправих в Мадагаскар.

— Известни ми са имената на някои изследователи — забелязах аз, предвкусвайки „ловджийска история“. За кого сте събирали?

— За Даусън. Интересувам се да узная, случайно не сте ли чували името Бътчер?

— Бътчер… Бътчер? — смътно си спомнях, че ми се е мяркало това име. И изведнъж се сетих: „Делото Бътчер срещу Даусън“ — Разбира се! — възкликнах аз. — Значи, вие сте този същият човек, който ги съди да му изплатят заплатата за четири години и който бил изхвърлен на необитаем остров.

Читать дальше →