Паяжината на Шарлот

Начало книги

— Къде отива тати с тази брадва? — попита Фърн майка си, докато седяха на масата, приготвена за закуска.

— При прасетата — отговори мисис Арабъл. — Снощи се родиха няколко прасенца.

— Не разбирам, защо му трябва брадвата? — продължи да разпитва Фърн, която беше само на осем години.

— Ами… едно от прасенцата е недоносено — каза майка й. — Много е малко и слабо и никога няма да порасне. Така че, баща ти реши да го махне.

— Да го махне? — изпищя Фърн. — Искаш да кажеш да го убие? Само защото е по-мъничко от останалите?

Мисис Арабъл постави каничка със сметана на масата.

— Не викай, Фърн — каза тя. — Баща ти е прав. Вероятно прасето така или иначе ще умре.

Фърн скочи, блъсна един стол по пътя си и хукна навън. Тревата бе росна и земята ухаеше на пролет. Гуменките й подгизнаха докато тичаше да настигне баща си.

— Моля те, не го убивай! — изхлипа тя. — Не е честно.

Мистър Арабъл спря.

— Фърн — каза нежно той, — ще трябва да се научиш да се владееш.

Читать дальше →