Похищението на Ани Торн

Начало книги

Още преди да прекрачи прага на къщата, Гари знае, че положението е лошо.

Заради противния, сладникав мирис, носещ се през отворената врата, и мухите, жужащи в спареното антре. А ако това не е достатъчен признак, че нещата в къщата никак не са наред, то мъртвата тишина го доказва.

На пътеката отпред е паркиран спретнат бял фиат, на стената е подпрян велосипед, в коридора се въргалят гумени ботуши. Семеен дом. А в един семеен дом, дори когато е празен, трябва да има ехо от живот. Той не бива да седи мрачен и загърнат от зловещото одеяло на тишината, подобно на този.

— Ехо? — обажда се той отново за всеки случай. — Има ли някой?

Черил вдига ръка и силно почуква по отворената врата. При идването им тя е била затворена, но отключена. Също недобър знак. Арнхил може да е малко градче, но хората все пак си заключват вратите.

— Полиция! — провиква се тя.

Нищо. Нито дори стъпка, шепот или проскърцване на дъска. Гари въздъхва, усещайки суеверна неохота да продължи по-нататък. Не е само гранясалият дъх на смърт. Има и нещо друго. Нещо първично, което го подтиква да обърне гръб и да си тръгне, още сега.

Читать дальше →