Мареси

Начало книги

Името ми е Мареси, дъщеря на Енрес, и пиша това в деветнайсетата година от управлението на нашата трийсет и втора майка. Прекарах четири години в Червеното абатство и през това време изчетох почти всички древни свещени книги за историята му. Сестра О казва, че тази моя история ще се превърне в ново допълнение към архивите. Струва ми се странно. Аз съм само послушница, не съм игуменка или начетена сестра. Но сестра О казва, че е много важно именно аз да опиша какво се е случило. Аз бях там. На истории от втора ръка не може да се вярва.

Аз не съм разказвачка. Още не. Но докато стана такава и мога да разкажа историята така, както трябва да бъде предадена, ще съм я забравила. Затова сега записвам спомените си, докато все още са пресни и ярки в съзнанието ми. Не е минало много време, само една пролет. Все още мога да си спомня ясно определени неща, които бих предпочела да забравя. Мириса на кръв. Звука от хрущящи кости. Не искам отново да преживявам всичко това. Но трябва да го понеса. Трудно е да пишеш за смъртта. Но това не е извинение да не го правиш.

Читать дальше →