Цветелина

Начало книги

Тя лежеше пред дървената колибка на дясната си страна, лявото й око мързеливо гледаше клоните на черешата и небето. Миришеше на трева, на домашен сапун и запръжка, чуваха се пчели, далечна гайда от радиоточка и тихият, нежен шум на развети мокри чаршафи.

Горският я завари така, каза й името и щракна два пъти с пръсти. Тя стана. Познаваше го, разбира се, както и всички ловци от селцето — толкова пъти бяха излизали заедно из балкана.

— Наредено ми е — въздъхна горският. — Няма какво.

— Ама ти… — каза жената и видя, че той погали кучката по главата и почна да отвързва синджира. — Ама ти ела, като си дойде Иван. Нали го знаеш.

— Абе, зная го аз… Така ми е наредено. Като си дойде Иван, нека да мине в съвета.

Жената се поопъна, завайка се, но униформеният човек действуваше твърдо.

— Той Иван …

— Той Иван да дойде в съвета, нали ти казах.

Горският вече водеше кучката навън — след малко жената ги загуби от очи в тясната уличка.

Читать дальше →