След събитията

Начало книги

Лъвовете, с които имах щастието да тръгна на лов, останаха до колата, а моя милост немедлено се понесе през угарта. Най-напред нека да кажа, че този възвратен глагол „се понасям“ никак не отразява движението ми през угарта. След това — че пристрастието ми към думи като „немедлено“ винаги е било равно на нула. Но така се изрази бате Величко — естественият началник на цялата група. Той каза още щом слязохме от колата:

— Така. Сега. Къде са ония?

— Кои? — казаха другите от групата.

— Ами, които са! Как така кои? Нали тук щяха да ни очакват местните ловци?

— Те трябва да са оттатък — намесих се и аз, тъй като вече бях идвал тука, та знаех местните откъде сутрин започват. — Зад тази угар трябва да са, до салкъмовата горичка.

— Сигурен ли си, че са там?

— Там трябва да бъдат.

— Добре. Тогава ти немедлено се понасяш през угарта. Намираш ги и ги довеждаш при нас. Тук ще направим верига. Така. Ей така.

Той разпери ръце и като обхвана с мечтата си целия преоран кър пред очите ни, започна бавно да го изтиква към хоризонта.

Читать дальше →