Ръката

Начало книги

Жената, която според мен имаше всичко, се казваше Юлика, беше на двайсет и осем години — хубава, стройна и образована. Живееше в отсрещната къща, през двора; едва сега мога да си призная открито как всичките ми амбиции на отличен ученик заради нея не се осъществиха напълно. Не можех да чета, когато пердето на нейната стая не е спуснато. Опитвах с воля, обръщах се с гръб — все тая. Страниците се обръщаха, ала за какво става дума по тях… Така получих двойка по математика (бях страхотно силен, още от дете), така накрая увиснах по история и въобще онези няколко стотни, заради които нямам пълно отличие от гимназията, ще носят, докато съм жив, името Юлика.

Гледам трите думи, в които искам да събера силния спомен. Наистина, те са.

Но „хубава“ е малко за Юлика.

А в „стройна“ въобще не личат онези изобретения на природата, които човек може да зяпа безкрайно и да се пита: това сега изящество ли е или пък пищност без мярка.

Читать дальше →