Празник без подарък

Начало книги

В едно малко село край Плевен, в две съседни къщи, на един и същ ден се родиха момчета. Едното кръстиха Бойко, а другото — Цветан. Те започнаха да растат заедно и като махнем това, че Бойко беше рус, а Цветан — черен, всичко им беше еднакво. Чергите, зеленчуците, овошките. Пуйките, овцете, кокошките. Близката, зеленикавожълта, прекрасна река Осъм и безкрайният син въздух над тях.

Всъщност водата на Осъма и небето над нея бяха най-хубавите неща в детството на момчетата, те бяха и най-големите. За селото казахме вече, къщите и хората около тях също не представляваха кой знае какво. Етаж с гредоред до кирпичена плевня, керемидите на тополови летви, а дворът — декар и нещо. Тоест места за тихо съществуване и буйни мечти.

Водата на Осъма се оглеждаше в тъмните очи на Цветан, пътуваше през тях между примамливото и незнайното — свободното време той си прекарваше около нея. По-късно никой не се изненада, че стана хидроинженер.

Читать дальше →