Пирон

Начало книги

Един българин започнал да си прави къща. Той искал тя да бъде голяма и хубава. Запретнал ръкавите си, плюл си на ръцете и…

— Това сега какво ще е тука? — попитал съседът му, като наминал да го види.

— Мазето — рекъл българинът. — Ей тука ще е мазето, тука гаражът, тука пък стълбището за етажите нагоре.

Той с охота и подробно обяснявал своите намерения, палел се и виждал в думите как мечтата му полека-лека се сбъдва. Но тъй като мечтите обикновено не се сбъдват от думи, той запрятал ръкавите си още нагоре и още по-юнашки стисвал лопатата.

— Аха-аха — клател глава неговият съсед. — Аха.

Той пък си пушел цигарката спокойно — наметнал сетренцето и кривнал каскета. И много обичал следобед да си почива на сянка.

Вървяло времето. Работливият българин излял основите и плочата над мазето. После започнал да зида нагоре.

— Туй пък сега какво ще е тука? — питал съседът му, като го наблюдавал.

— Това ще е банята. Това кухнята — обяснявал строителят на голямата къща.

Читать дальше →