Кутийката

Начало книги

Първата беше дървена, от шперплат, в нея инженер Ерофим Христов бе закрепил сложна система от жички и метални пластинки.

Втората — бакелитова, с нещо „купешка“ — година и нещо стоя в хола върху масичката на колелета.

Третата имаше прозрачни пластмасови части, под тях светеха цифрички и твърде много наподобяваше днешните, известни всекиму „елки“. Тя още стоеше в средата на библиотеката, пред огледалото, и от това изглеждаше двойна.

Петата, осмата, трийсет и шестата — Поля Христова отдавна им губеше бройката, въпреки че половината от онова, което говореха с Ерофим, беше все за поредната нова кутийка.

Той се изразяваше така: „кутийката“, докато всъщност ставаше дума за малки електронноизчислителни апаратури, на които бе посветил фанатично знанията, ума и младостта си.

— Човечеството се занимава с глупости — говореше той. — Защото не се е сетило, че има толкова евтини жички и пластинки, които могат да му служат. Абсолютно безпогрешно могат да служат, защото са мъртви. Мъртвото не може да сгреши, нали не трябва да ти доказвам това?

Читать дальше →