Конфликтна личност

Начало книги

Под плачущата върба до черквата „Света Неделя“, край будката за билети, един младеж изпусна стотинка. СПI забеляза това и въпреки осемдесет и трите си години енергично се наведе. (СПI значи Серафим Петров Първи.)

— Ало, младеж — каза той и като се усмихна, подаде му стотинката.

Момчето се обърна за миг да го погледне и тръгна напред.

— Стотинката ви, другарю! — каза по-високо СПI. — Тя падна от вас.

Онзи измърмори нещо и махна с ръка.

Старецът се усмихна още веднъж (в този миг смайващо подобен на Чарли Чаплин) и тръгна след младия човек. Щеше да го стигне, разбира се. Да му обясни, че за него е било дори удоволствие да се наведе, въпреки възрастта си. Че мъничката стотинка е пара. Че…

— Абе, разкарай се с тая стотинка пък ти, бе! — изрева младежът, когато чу гласът му зад себе си отново.

Така двамата се озоваха в кафенето на подлеза към ЦУМ. Младежът се огледа нервно и седна под един от чадърите. СПI се усмихна още по-сладко и упорито — канеше се да каже все пак своите думи за капката, грамчето и минутката човешки живот, оставяйки стотинката на масата, когато едно сияещо момиче се забърза край него и почти без да го блъсне, седна до младежа.

Читать дальше →