Клонът

Начало книги

Дълбоко, дълбоко в една урва, между отвесните каменисти два бряга, сред дива и непроходима растителност, живееше стар и огромен глиган. Гората го помнеше и той помнеше нея от много години.

Наоколо ровеха други диви прасета, мъжки и женски, големи и малки, но всички те се раждаха и умираха някак преходно — в спомените оставаха зависими и безлични. Голяма част от малките боледуваха и твърде рано се преселваха във вечните тихи пасища на дедите. Женските бързо (на втората си година) ставаха майки и онова тънко скимтене на гладната и многобройна челяд ги принуждаваше вечно да скитат; вечното скитане бавно, но неизбежно погубваше техния авторитет. В любовния период мъжкарите се биеха помежду си (с мътни очи) и тъй като победителите винаги биваха толкова наранени, колкото победените, повечето осакатяваха или ги прогонваха.

И тъй само старият глиган не мърдаше от това място. И никога с нищо не наруши своите навици — в гората нямаше сила, способна да промени нещо от тях. Това щеше да стори само смъртта, но той не се страхуваше и от нея, защото беше се родил да живее и да мисли за после.

Читать дальше →