Хубав мъж

Начало книги

Този човек влизаше въз всички видове общуване по един и същ начин — той така влизаше и във всички видове заведения, — отправяше се царствено към ролята — масата, — която пожелаваше, а на околиите беше достатъчен само един поглед, за да го помнят и разпознават с години. Така беше порасъл. Такова му беше лицето. Походката, маниерите, усмивката — можеш ли да го упрекнеш за всичко това?

Те даже го обичаха — другите хора, — по някак-ви пътища на индукция той като че ли им даваше от онова, което на тях по-малко или пък повече им липсваше. Винаги беше приятно в неговата компания. Духовете естествено се раздвижваха в разни посоки, алкохолът действуваше добре всекиму, а жените — ах, жените — по вечното тайнствено правило ставаха неочаквано щедри и напълно възможни сега.

Сам той почти не усети живота си сложен: просто премина от неясното купонно детство през малките приключения на гимназията, нормално трудните, весели казарма и университет, трите брака, които всъщност не се различаваха особено, освен с това, че от единия имаше дъщеря, следваха изненадващо равните двайсет и три години служба в проектантско бюро — до смайващия го сега четиресет и девети рожден ден. Ето така, както мръкваше и съмваше и както из въздуха се носеха ту парцаливи снежинки, ту пухове от тополите — календарните листчета бяха окапали и сега цифрите на годината сочеха, че той от утре започва да нълни собствения си половин век. Имаше нещо глупаво във всичко това. Нещо внезапно и дребно, в което се крие голяма измама.

Читать дальше →