Огненият кръг

Начало книги

Роклите в ръцете ми натежават, когато излизам от стаята си. Няма прозорци, през които да нахлува светлина, и аз внимателно си проправям път надолу по богато украсения с хартиени тапети коридор, покрай светлината от стенните свещници, която трепти по стените. Милторп Менър е собственост на моето семейство вече много поколения, ала не ми е толкова близък като Бърчуд, дома ми в Ню Йорк, където съм родена и където израснах. Но пък тук не витаят призраците от миналото. В този дом не ми се явява образът на братчето ми Хенри такъв, какъвто го знам преди смъртта му. Не се питам дали ще чуя шепота на моята сестра близначка Алис откъм Тъмната стая, докато прави ужасяващи, забранени неща. Няма да я виждам как дебне из коридорите по всяко време на деня и нощта.

Във всеки случай не от плът и кръв.

Да поискам съвет от Соня и Луиса коя рокля да облека за бала с маски довечера, бе идея на леля Върджиния. Знам, че леля ми иска да ми помогне, но това е и изпитание за промененото естество на моето приятелство с двете момичета, в чието присъствие сега доста се притеснявам. Най-вече в присъствието на Соня. Макар че двете с Луиса се бяха върнали от Алтус преди няколко седмици, напрежението от първите дни след завръщането им не бе изчезнало. Всъщност с всеки изминал ден то сякаш се повишаваше. Опитах се да простя на Соня за предателството й в гората по пътя за Алтус. Все още се мъча да й простя. Ала колчем зърна студенината в сините й очи, спомените нахлуват в съзнанието ми.

Читать дальше →