Мадам дьо Помпадур

Начало книги

Образите и случките, за които вече не можеше да каже дали са спомени, или са се запечатали в паметта ѝ като отново и отново връщащи се сънища, бяха все едни и същи. Тя беше осем-деветгодишна и тичаше с развяна бяла рокличка към гората около манастира. Сълзи мокреха бузите ѝ. Стъпваше върху нападалите от дърветата и храстите червени и златни листа, сухата шума пращеше под стъпалата ѝ. Виковете на монахините зад нея бързо заглъхваха.

Тичаше, сякаш никога нямаше да спре. Сухи клони я удряха по лицето, драскаха бузките и ръцете ѝ, но тя не усещаше болка. Препъваше се в покрити с мъх камъни, счупени клони и стърчащи коренища, но не спираше. Минаваше покрай поникнали тук преди векове гъсти храсталаци и чепати стари дъбове, чиито черни дупки се взираха в нея като мрачни призрачни очи.

Беше тичала така цяла вечност, когато рокличката ѝ се закачи в трънлив храст и тя едва не падна. Най-сетне спря. Опита се да се освободи, отчаяно задърпа и затегли тънката материя. Изведнъж полата ѝ се скъса и тя политна. Твърде късно забеляза, че е застанала на склон. Подхлъзна се и полетя през море от листа, клони и ниски храсти, размахвайки ръце и крака в отчаяни опити да се хване за нещо. Претърколи се няколко пъти и накрая заседна.

Читать дальше →