Старото ми ловно куче Рекс

Начало книги

Чувах от време на време възбуденото му скимтене навън, докато подреждах раницата и обличах набързо ловните си дрехи, но трябваше ли да скачам от високия прозорец на къщата направо на улицата само заради това, че кучето щеше да ме види, когато минавам през двора?

Всяко криене вече ставаше излишно. И без това кучето беше доловило, че се стягам за лов. Как се досещаше за трескавите ми приготовления, след като ни деляха няколко дебели стени, не мога да си обясня и до ден-днешен. Разбира се, чувствах своята вина към него, тъй като този сезон не го бях извеждал из ловните полета. Не му бях позволил да потича, забило нос в прясната дивечова диря, защото се боях от насмешките на другарите си, които щяха да ми натякват, че „черният старец“ пак се е уморил и забавя движението на групата в лова.

През последните дни бях очаквал ловния излет в неделя с нарастващо нетърпение: беше навалял чудесен сняг и по-добре от всеки друг път разбирах в този ранен час какво ще изпита Рекс, надушил познатия остър мирис на барут, смазка и кожа, който се излъчваше от пушката в калъфа.

Читать дальше →