Пространно житие на Стефан Дечански (Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски, който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвит

Начало книги

И той беше от великия и преславен сръбски народ [комуто е присъщо] не само да превъзхожда другите народи с военни сили и да надминава с богатство, с красота на мястото и с величие съседите си, но да се украсява и слави с царе най-благочестиви и премъдри, към които е премного благосклонен. Припомних [за тях] в съчинението въз основа на общото [им] царуване. Защото корен на тяхното рождение и причини за царуването беше триждивеликият Симеон, Симеон, който при царуването си угоди на Царя на всички [хора], Симеон, който пренебрегна висотата на царството и възлюби великото иночество, Симеон, добрият воин на великия Воевода, който не се обвърза от вълненията на живота, но на Воеводата бе угоден, Симеон, наистина приятел на оня богоприимец, а, мисля, и по-велик, защото колкото Благодатта е по-висша от сянката на Закона, толкова и служителите на Благодатта са по-висши от тайнослужителите на Закона. Този прочее Симеон, корен благ, както казах, остави достатъчно [достойни] наследници на царството, всеки от които пое властта в свое време. Те не размиряваха църквата с еретически вълнения и с елински жертвоприношения, ни с лъжеучения, както синовете и племенниците на Константин Велики, но благочестиво, богомъдро, че и боголюбезно управляваха войската и останалото поверено им стадо.

Читать дальше →