Надгробно слово за наистина между светите Киприян, архиепископ Руски, от Григория мниха и презвитера, игумена на плинаирската обител

Начало книги

Трябваше да понесем и това, о приятели, което пострадахме от тази скръб, от която, мисля, няма нищо по-люто. Защото кое друго като тази печал, която докосва сърцето, може да се сравни с тази загуба? Не от отнемането на имота пострадахме, нито на славата, нито на ниви или блага, нито на стада, нито на отечество, нито на домове и сродници или съседи, а от отнемането на самия ни отец. И то такъв отец, когото не зная с какви думи да представя на слушащите. Защото, както беше неизтощаем в добродетелите блаженият Киприян, така и в напътствените слова бе несравним. Него го роди нашето отечество, а вам го дари Бог; от него вие се насладихте изобилно, а ние се лишихме. С него вие се украсихте, а ние чезнехме от желанието по него; с него вие преуспяхте, растейки в Господните заповеди.

И ние, като бяхме тласнати от това писание, бързахме да достигнем вашата страна, да видим пастиря, който се грижи за стадото и отца, който се весели за чедата си. О, скръбен глас, който подобно на стрела докосва сърцето; о, вест, разтворена с отрова, която чрез ушите навлиза в утробата!

Читать дальше →