Мери Попинз отваря вратата

Начало книги

Беше една от онези мрачни и студени утрини, които напомнят, че зимата идва. На улица „Черешова“ цареше тишина и спокойствие. Мъглата беше надвиснала над парка като сянка. Всички къщи, обвити от сивата мъгла, изглеждаха абсолютно еднакви. Ветропоказателят с форма на телескоп върху къщата на адмирал Бум беше изчезнал.

Млекарят едва успяваше да вижда пътя.

— Мляко-о-о! — викаше той пред вратата на Адмирала. Гласът му звучеше толкова странно и празно, че самият той се уплаши.

— Ще взема да се прибера вкъщи докато се вдигне мъглата — каза си. — Ей! Гледай къде ходиш — продължи той, когато някаква фигура неочаквано се очерта в мъглата и се блъсна в рамото му.

— Бам-бам-бам-барам-бам — каза някой с тих, приглушен глас.

— О, ти ли си? — въздъхна с облекчение Млекаря.

— Бам! — каза Коминочистача отново. Той държеше четките пред лицето си, за да скрие мустаците си от дъжда.

— Много рано си излязъл днес — подметна Млекаря.

Читать дальше →