Легенда за камъка

Начало книги

И тогава над земята се спуснала Сивата мъгла и забулила в покрова на забравата душите на хората. Те загубили вярата си, загубили и душите си и така останали безпомощни на този свят. А те дори и не забелязали това.

И тогава задухал Вятъра на Покрусата, и изсмуквал той живеца на земята по пътя си, и оставял я черна и напукана. И така загинали дърветата и цветята, а с тях и всички живи твари — тези що ходели по земята, а също и тези, които се реели в небесата. Водата потъмнявала и отровена била, защото всичката риба изплувала с коремите нагоре.

И настъпил страшен глад. И умирали хората от немощ, а също и от черната чума, що носел Вятъра след себе си. И молели се хората на Новите богове за пощада, и жертви принасяли в дар, но отговор не получили. Безмълвни оставали и пророците, които непрекъснато се взирали в небитието търсейки път.

И тогава черен облак забулил небето. Грохот и тътен заглушили всеки друг шум по мъртвата земя. И ако молели се хората за дъжд да съживи изсъхналите ниви, то сега реки от кръв напоили напуканата пръст, защото урук-хай не знаели що е това милост. Стоманените остриета на мечовете и брадвите им не щадели нито жени нито деца. И нямало сила, която да възпре могъщия им устрем, защото Сивата мъгла и Вятъра на Покрусата били белязали цялото население на южните земи с печата на вечната слабост.

Читать дальше →