Кали

Начало книги

От групата бяха останали само трима, които яростно се отбраняваха. Големият Къл размахаше двата си меча и пееше бойната песен на своите предци. Около него гадините падаха посечени от свистящите остриета. Те пълзяха и умираха на купчини без да могат дори да одраскат ризницата му.

Елемаг разпръскваше потоци от огън и жупел. Лицето му се беше изкривило в гротескна маска от напрежението, но не се предаваше. От устата му се сипеха защитни и нападателни заклинания, които караха въздуха да вибрира.

Най-трудно беше на Кали. От известно време се опитваше да набучи малкия трол на копието си, но гадинката все успяваше да и се измъкне. Един огромен орк разблъска останалите и и налетя с медния си боздуган. Кали извика пронизително, избегна свистящото оръжие и заби копието си в гънката на бронята му. Тролът въздъхна тежко и с строполи възнак на земята. Но тя нямаше време да се радва на победата си. Нечие дълго, хлъзгаво тяло се уви около крака и и я препъна. Кали залитна и изпусна копието си. Гадините я наобиколиха Нечии остри зъби се впиха в рамото и. Тя замахна… В този момент силната ръка на Къл я изправи разпръсквайки гадините сред фонтани от кръв. Кали успя да се огледа. Битката беше привършила. Бяха отселели. До следващото препятствие.

Читать дальше →