Ако не можеш да бъдеш почтен

Начало книги

Всичко започна така, както ще започне краят на света — с телефонно позвъняване в три часа сутринта. Беше Лари Калън, който страда от безсъние и смята, че и с другите е така. Подозирам, че именно Калън ще ми донесе вестта за развоя на събитията при Армагедон1.

Вместо да каже „здрасти“ или „как я караш“, или поне да изрази съжаление за наближаващия край на света, той ме попита:

— Искаш ли да работиш за най-опасния човек във Вашингтон?

— Мистър Хувър отдавна не е между живите — рекох аз.

— Исках да кажа за Франк Сайз.

— О, Сайз!

— Кво значи това „О, Сайз“?

— Познаваш ли Франк Сайз? — попитах.

— Естествено, че го познавам. Той ми е клиент. Какво имаш против него?

— Ами преди всичко — казах аз — много лъже.

— Да, ама после винаги се извинява. Публикува хубавичко опровержение.

— „И няма разбити сърца…“

В три сутринта само му го изтананиках, но все още не бях във форма.

— Какво беше това? Какво си тананикаш? Не разбрах.

Читать дальше →