Усмивка на делфин

Начало книги

„Беше късна есен, някъде в средата на октомври. Обичах да ходя на брега на морето сутрин, към девет часа. Идвах да плувам всеки ден, през цялата година, дори и в зимните месеци. През лятото по това време пристигаха първите желаещи да се пържат на слънцето, но те не ми пречеха, малко от тях влизаха веднага във водата, а и аз винаги плувах навътре, където не можех да срещна нищо, освен медузи и водорасли.

Родена съм край морето, на юг, почти до границата. После родителите ми отидоха да работят в планината, в някаква експериментална станция. Аз трябваше да ги последвам естествено, заедно с брат ми, който също не бе много въодушевен, но тогава бяхме съвсем деца и не можехме да избираме. Впрочем те останаха завинаги в планината, навярно корените им ги теглеха натам, както мен ме влечеше към морето.

Докато завърших висшето си образование никой не бе открил у мен нищо неочаквано — обичайните проблеми с преподавателите, с приятелите, с момчето, с което в момента имах връзка, но нищо сериозно. Сега си мисля, че тази незабележимост е била подтикната от неосъзнато желание да се скрия сред останалите и да не позволя на никого да се досеща за бурите, които бушуваха у мен.

Читать дальше →