Уроци по граматика

Начало книги

— Само ти си виновен за цялата тази лудница! — каза Бил и метна светлината на фенерчето си в дясно.

— Пак ли започваш, няма ли да млъкнеш най-сетне?! — Чарли също не беше в по-добро настроение, освен това някакъв плевел се беше увил около крака му и съвсем затрудняваше движенията му.

— Да, млъкна?! Що не млъкнеш ти? Кой те караше да бърникаш мозъка на Смартли, а?! Кой те накара?! Сякаш те гони майченски инстинкт, та се прави на загрижен родител!

— Слушай, авер! Ти също го научи да кара кънки! — тросна се Чарли

— Ама едно е да го научиш да пази равновесие на осем колелца, друго е да чете Достоевски, Солженицин… па и да РАЗСЪЖДАВА!!!… Мама му стара! — беше го шибнала някаква жилава клонка и сега бузата му гореше от удара.

— От къде можех да предположа, че ще избяга?!

— Да беше го предположил, умнико! Гений! Дръвник!

Чарли не каза нищо този път. Предпочете да замълчи, защото макар да не искаше да си го признае се чувстваше виновен за настоящата шантава ситуация…

Читать дальше →