Краят на деня

Начало книги

Бягаше.

Още не бе започнал да се задъхва, но и това щеше да дойде.

За сега усещаше как мускулите му ритмично се стягаха и отпускаха.

Под него алфалта тичаше също. Виждаше неговия край в далечината.

После щеше да му се наложи да бяга сред дървета и храсти, но поне сянката щеше да го спаси от горещината на обедното слънце.

Бягаше от сутринта.

Струваше му се, че все едно се е родил и живял до сега бягайки.

Колко бързо човек може да привикне и да се адаптира към дадена ситуация, когато му се налага, нали?!

Усещаше как по гърба му струйките пот се спускаха и търкаляха. Само преди една седмица това същото усещане би го накарало да си помисли и помечтае как после би се гмурнал във ваната си и как би обтрил тялото си с уханен сапун.

Сега не знаеше какво го чака след бягането, не знаеше дори дали ще успее да издържи до края…

Цялата тази история бе започнала преди десет години с раждането на неговата сестра. Ако някой му бе казал, че заради нея един ден ще се наложи да бяга, за да спаси живота си не би повярвял. Би се присмял на подобно твърдение.

Читать дальше →