Дамата от езерото

Начало книги

Тея стоеше на брега.

Езерото, нейното езеро. Не беше идвала тук от почти две години. Почти две години, в които беше забравила формата му, мириса му, неговата плътност и присъствие. Замисли се как бе прекарала всичкото това време без него?!

Лекият привечерен бриз се заплиташе в роклята и, препускаше по водната повърхност и приличаше на стадо коне, които са се спрели за водопой преди поредния си галоп в пространството.

Винаги, когато животът и достигаше до мъртва точка тя се завръщаше тук, като място за размисъл, като място за упора и като място, където да намери нови сили, за да продължи напред.

Беше почти есен.

Дърветата сменили лятната си премяна и навлекли носталгията по клоните си.

Когато беше дете и идваше с баща си обичаше да слуша историята за това езеро край огъня вечер. Не помнеше дори кой първи и разказа за жената от езерото. Дали беше баща и или някой друг от летовниците, които идваха всяка ваканция?!

Читать дальше →