Змейова сватба

Начало книги

Ясна есенна нощ прибулила двата планински хълма, помежду които се е свило селото. У дядови Славови на двора. От едната страна под чардака на къщата се простира широк измазан трем, в дъното на трема се отварят врати, за вътре в къщи. Насреща се тъмней сливакът и окастрените дървета с листници. Двора загражда висок затрънен плет, всред който се дига малкият покрив на пътните врати. Зад плета и вратите се простира селската морава, а зад нея нагоре по двата хълма се виждат разхвърляните къщи на селото. Наоколо вече затихнало, но още във всеки прозорец свети.

Току-що се навечеряли дядови Славови и всички излезли на двора. Дядо Славе цъка с огнивото да си запали лулата; той е вече побелял старец, с рунтави вежди и строго лице, но макар попрегърбен и надвит от години, духом още доста силен. Баба Славовица, негова пора жена, с по-мека и блага приказка, тя държи свещта и свети на дъщеря си, която постила една черга в трема. Цена е осемнайсетгодишно момиче, сега щу се промомява и за тази вечер облечено цяло в нова премяна; през кръста е запасала златен ремък, златна огърлица свети около врата й. Любен, попрекарал вече момък, с подбръснати по страните маджарски бради и кротък нрав, ту влиза, ту излязва от къщи, носи възглавници и помага на сестра си. Стоил и Стамен, отстъпили по-настрана в двора, шушукат нещо помежду си. Стоил е момък тъкмо в силата си, с равна уверена реч, Стамен година-две по-млад от него, сприхав и свадлив, когато говори, вика и всякога като да се кара.

Читать дальше →