За правда

Начало книги

Наста пладне. Слънцето се спря сред хоризонта, животът сякаш се изпари. Задуха нависна в атмосферата. Пустош е вредом…

Не се мярка нищо из окръжния затвор. Нагорещения пясък, с който е покрит тюрменият двор, като жарава вече грей от жега и грейката му лениво трепти във въздуха. На средата монотонно шурти чешма, а срещу нея е открит прозорец, премрежен с желязна решетка. През прозореца нахълтват снопове слънчеви лъчи, удрят се в срещната изпокъртена, надраскана стена и се разсипват в широката ниска стая, из която са се разпилели затворниците. Дневната пустота е обзела и тях. Безчувствено-мършаво едни силят куки — плетат чорап в дрямката си; на други сякаш са се схванали пръстите в недоизкараната примка, която работят, а трети се поизлеврили, зажумели — мъчат се да заспят. Мозъкът като да се е спарил, замряло е всяко чувство в сърцата им. Всички мълчат — никой не намира що да заговори, а и не може. Сякаш са се заслушали в бръмченето на мухата, заплетена в паяжината до почернялата греда…

Читать дальше →