За дяда попа

Начало книги

Какви не билки и горчила не й даваха, отде не знахари и врачки при нея не доведоха, най-подир и доктор дохожда — ала като не й се проумява болката!… Кога си дойде Андрон по Димитровден от Влашко, беше здрава, чевръста и храна от ниви прибрала и бъчви с вино наляла, па кое с кумци, кое със съседи смогнала да засее и зимнина… А като замеси за Никулден рибника, наядоха се — залиня, закрея, легна и сякаш няма да стане вече.

— То се видя. Ей, и ноктите й посиняха — поклати глава майката. — Слушай, Андроне, я иди до Майтани да доведеш дяда попа, че е грехота да я оставим непричестена…

Андрон се надигна мълчаливо, погледна към одимения иконостас, в който мъждукаше сънливо кандило, обърна се към заспалите нататък под чергата деца и като да забрави какво му викаше тя. Две нощи покрай болната, ни майка й, ни той са мигвали. До вчера още продумваше, погледваше ги, а от тая сутрин, като склопи очи, само подема тежко, сякаш душа бере.

Читать дальше →