Тайна

Начало книги

Той беше слаб, тих; ако го погледнеше человек така в бледното му лице, никога не би и помислил, че и това мършаво същество, живота на което едва ли се забелязва от някого, ще крие в себе си нещо, що може да заинтересува другите. Ала в неговото сърце наистина се таеше една мисъл, едно чувство, което остана тайна през целия му живот, което го остави да живее вечно сам в душата си, при всичко, че бе заобиколен и от жена, и от деца, и от роднини. Всички го знаяха за добър и кротък човек, кротък дори до глупост. Името му беше Стоян Николов, а съседи и всички, що го познаваха, зовяха го Цочо Мравката. Това прекръщавание стана твърде случайно. — Когато беше още дванайсет-тринайсетгодишно момче, турския кадия го повика за свидетел на една свада между съседите им; като снемаше кадията дознание, го попита:

— Под съд бил ли си?

— Аз, ефенди — треперящ додаде той, — аз… на мравката път не минавам…

И оттогава уж на смях наченаха да му викат „Мравката“, па и така си остана завсякога.

Читать дальше →