Светът му крив

Начало книги

Вървеше хаджи Юрдан тая вечер, сумтеше и се мръщеше, без сам да знае защо е недоволен — кому се сърди. Край него минават, заминават хора; по врати, по чешми се развикали, разсмели деца, жени, а той не повдига очи да погледне, сякаш светът му крив. Прегърбил се, отпуснал глава на гърди, смръщил топчестото си лице, което засеня нахлупения до вежди калпак, размахал назад-напред снажни ръце — крачи към къщи.

От Божигроб да се върне — хаджия се казва вече станал — и да го не погледне хаджи Михаил… Парите ли му са по-малко, или нивите, или лозята?… И хаджията е вече стар, и той днес-утре ще се капичне да умре и синовете му ще разпродадат стоката му — пък той ще вземе и ниви, и лозя, па… и къща, както е взел вече на толкова наследници деловете. Ще ги купи — ще ги има: в сила му е…

И белки от друго — мъчи се да излъже себе си той, — ей от почитание, речи, отиде да му се обади, че се е върнал живо-здраво от Ерусалим, да му занесе едни броеници… за вяра…

Читать дальше →