Страхил страшен хайдутин

Начало книги

Из тъмните дебри-усои на стария Балкан е водил преди години дружина Страхил страшен хайдутин, а далеко в равно Румънье млада невяста Милкана е жалила и копняла низ попови двори.

Тиха септемврийска вечер осеня селото. От една страна на попови двори се дига чардак, под който се тъмнее малък трем, а в дъното на трема се открехват врати — навътре в къщи. Отпред е опрян до едната стена малък одър, постлан с жълто губерче, край него изправени два-три стола. На двора геран и корито, край тях са наредени няколко лехи, все още изпъстрени с есенни цветя — мала момина градинка, зад която се тъмнее нататък сливакът. В дъното на двора висок вратник.

Калина, кръшна девойка, с дълга коса, препасана с вълнена престилка, с запретнати ръкави, е натрупала опрани дрехи в коритото пред гераня. Тя доизцежда още няколко, хвърля ги една след друга в коритото, после хваща да прибира, закопчава ръкавите си и пее:

Спира и след малко изново подема по-високо —

Читать дальше →