Стойко

Начало книги

— Какво се е разгълчала оттатък стрина Петковица, бабо Гано?

— Абе, даскале… и нейното не е лесно — промълви едвам чуто баба Гана, наведе очи и се захласна.

В това време оттатък през сливака наново се зачуха клетвите на баба Петковица: „… Да опустейте, да ви порази господ — през сълзи нареждаше тя, — по-хубаво майка ви камък да е родила, вий да не сте се раждали, гдето ми уморихте чадото… Таквази ли ви я дадох?… Кой ви е викал да се втиквате да ми искате дъщеря — сега не я погледвате…“

И сълзите отново я задавяха.

Баба Гана, както стоеше тъй при мене, изведнъж се връцна из вратата, слезе на двора и отиде да я раздумва.

Аз излязох отвън на чардака, поогледах се наокол — всичко тихо. Мъчителна, зловеща тишина обгърнала цяло село. Оттатък под клюмналата стряха на баба Петковица в прозорците мъждука слаба светлина на кандило и като залутана светулка се губи в нависналите гъсти листе на дърветата. Мен ме зачевърка. Слязох долу. Баба Гана беше пак приседнала край огнището, гдето къкреше гърне с боб. Тя ту се навождаше да подклажда гозбата, ту пак се изправи, завърти вретеното и засучи от къделята тънка нишка.

Читать дальше →