Среща

Начало книги

Да я срещне — и така… За бога, минавало ли е някога през неговата толкова преживяла глава подобно нещо?… Свят, черен свят! Изменчива съдба…

Тая вечер безцелно той се лута из запустелите улици и съвсем случайно излезе пред кафенето, от което се чуваше пискливият глас на едно кларне, дрънканието на даарето и някакво си нервно скрибуцание на две цигулки. В кафенето имаше много народ, който шумеше под суровата мелодия на тая разбъркана музика. Почти безсъзнателно той бутна ключелницата, отвори вратата и влезе вътре. Още при първата крачка го задави една отвратителна миризма от тютюневия пушек, който бе премрежил въздуха, така че едвам можеше да познае седящите на срещната страна. В едно кьоше стояха четирма свирачи, а покрай стените на миндеря седеше в различни положения почти всичката местна интелигенция — от околийския началник до последните разсилни в съдилището, — която внимателно бе впила очи в една висока слаба жена, с пъпчиво, бледо лице, убит поглед и разнебитени коси, която с вдигнати нагоре ръце тракаше зиловете, кълчеше се неприлично, кривеше си кръста и твърде безсрамно подигаше късата си басмяна рокля.

Читать дальше →