Песента на Бяла Бога

Начало книги

Ката година — и зиме, и лете — кум Иван идел да ги одумва. „Стига сте делили мегдан помежду си! Друго ако не можихме да сторим ние, вървете барим небо и земя, море и гора да кръстим за тогози, който след нас ще дойде…“

Но кой слуша, кой вярва в приказките му?

Сами светците, които да поучат и наставят хората, карали се помежду си, задгърбяли се един друг. Никой никому ни чест струвал, ни празник празнувал. Докато свети Атанас измолял от господа пролет, яхвал хранена коня свети Георги — по паши и ливади вакли овци да багни. И още му се окапвало в цедилката от Петрови пости сиренето, ни го чакал, ни го кертил свети Илия — обръщал кожух, па погвал с гръм и трясък кола, от рано сняг да иска. Сред зима свети Никола пак тръгвал шарани да лови по замръзнали води, а на четиритях години веднъж свети К… се вестявал, като нов месец, колкото някоя клюка из пръсти да изсмуче и пак забивал, гдето му очи видели.

Читать дальше →