Нехранимайка

Начало книги

Тук-таме по вратници погълчаха още жените, сетни окъснели селяни се разминаха като привидения из мъглата и скоро селото се сгуши в заснежената котловина, сякаш уморено от песни и веселби на току-що изминалите коледни празници. На кръчмата беше останал дядо Милан, само той се потриваше още и като че не му се щеше да се прибере. Механджията излезе, за да спуща капаци: нямаше вече що — стана и дядо Милан и мълчаливо зави по обсипаната с плява пъртина да си върви.

Отдавна в къщи го чакаше Стоян, приседнал като никога самин до огнището. Тази вечер той не излезе ни с родни да се разпрости, ни на кръстника си ръка да целуне — накрай, съвсем напокон, му домиля за бащина стряха: подрина на кравата, стъкна огън да опече две пити хляб и се спря да чака баща си. Дощя му се — и те като всички хора да седнат двамата да си поприказват човешки. — Утре вече тръгва тригодишна войнишка служба да отбива. Ще си изплати там всички грехове.

Читать дальше →