На изповед

Начало книги

Кога Гюровица се изстъпи пред старческото лице на духовника, последните слънчеви лъчи трептяха по прозорците и предметите в малката калугерска стая се мяркаха из вечерната дрезгавина. Той стои до масата, на врата му увиснал дълъг поизтрит патрахил, по сърмените ушивки на когото играе светлината на кандилото, що мъждукаше в иконостаса. Дългата сребриста брада, която почти закриваше широките гърди на духовника, спокойния му и дълбок поглед, бръчките, които бяха нацепили старческото му лице, привеждат в благоволение разкаяната. Нещо й стисна душата, сякаш иска да я изцеди от всички грехове.

Той вдигна глава: „Какво ще кажеш ти?“

— Отче — начна тя с наведени очи, — не ми дават да се пречестя. Дойдох да се изповядам…

— Очистете душата си — каза с твърд глас, в който звучи нещо тайнствено, духовникът, — за да приемете кръвта и плътта господня… кажи, бог е милости — ниже человек жив будет и несогрешит…

Читать дальше →