Мишка

Начало книги

Инженер Кръстев дълго обикаля около пътните врата на къщата си, докато се реши да влезе. Страшно предчувствие навяваше на душата му тая тъмнина, която бе забулила целия дом. Сякаш че се бои да влезе, да не би да го затворят вътре, па после… Той надникна още веднъж през прозорците — не се мярка ни жива душа: като че ли всички се преструват — дебнат го, та кога влезе веднъж в стаята си, да го налегнат и… Той и сам не може да си въобрази какво ще го правят… И защо всички го преследват? Какво особено е станало? Кой какво знае?… И защо тъй с удивление, с любопитство да го изглеждат от глава до пети? Сякаш че е нов в града. Като че ли първи път минава край доктор Наумови… А нали до вчера и денем, и нощем бяха неразделни?… И кой си е позволил сега да мисли… Какво мислят?… И кой им е казал? Знае ли някой неговите отношения към тая фамилия?… Той бе тъй близък до вчера — вчера вечерта излезе от тях… А сега?… Сега се събрали, разтичали се съседи — целият град, и мало, и голямо, заговорили… за него. Като че ли всякой има право да говори за поривите на сърцето му… Всички… Как си позволяват?… И преследват го… Искат… — Кръстеви — сам не знае какво искат от него, само чувства, че някакво зло, някакво нещастие иде да го застигне. — И тя всичко туй прави без стеснение, без да му мисли… Да помисли поне за мъжа си, за него… Посегнала да се трови… Събрали се комшийки, разтичал се градът… А Наумов… как ще се срещнат сега?… Той е имал такова голямо доверие в него, и той го излъга. Наумов ще иска сега… навярно ще иска удовлетворение — и той… ще му даде…

Читать дальше →