„Геният на разговора“ и неговото писмено наследство

Начало книги

За Уайлд (1856–1900) може да се пише, като се започне с трагичния, безславен край на живота му. И да се добави веднага, че този безславен край е предшестван от тригодишен период на дълбоки прозрения, на жестока житейска и естетическа равносметка, която — ако бе имала достатъчно време да получи художествен еквивалент, — сигурно би направила от доста поколения благодарни читатели — на още ред забележителни творби на този наистина забележителен писател. Би могло да се говори много за „ирландската кръв“, която непрекъснато се е вливала в живия организъм на английската литература, за да подари и на Англия, и на света „звездни мигове“ на наслада от искрометни мисли, от бляскави парадокси, от тънки отблясъци на ирония, които или улавяш веднага още с „периферното си зрение“, или изобщо не забелязваш. Биха могли да се кажат — и с много голямо основание — най-добри думи за онова лекарско-литераторско семейство от Дъблин, което е първата интелектуална люлка на неподражаемия и толкова подражаван от съвременници и по-късни следовници Оскар. А може още в първото изречение да се спомене — и дори и да се подчертае — името Джон Ръскин. Името на човека, когото Джон Милей в добре известния портрет рисува като съвсем млад и голобрад, а разказите на по-късните му ученици и почитатели го описват като внушителен човек с библейска брада.

Читать дальше →