Дядо Градю Светогорецът

Начало книги

— Ти пак заклепай от тъмни зори още, че те ще ти сметнат… — сънливо промърмори изпод чергата баба Градювица, изсумтя в тъмнината и без да отвори очи, обърна се на друга страна.

— Ех, ще ми сметнат… — сопнато повтори клисаря, като потри разкравеното си от прясна вода лице и закачи кърпата на ниския прозорец.

Искаше му се да събуди жена си, ала като не се реши, поогледа се наоколо, невям щеше нещо да продума, но си преглътна и повлече калеври през килеря навън.

„… Ще ми сметнат — си завика дядо Градю, — че какво ще ми смятат? — Все рано съм чукал за церкова: — Докато станем, церковата пуснала — думат… Хаджи Димитър на осемдесет и пет години беше станал, пък по-рано от попа идеше; а те, млади хора, ненаспали се!…“

И той се застоя, изстъпен под дългата, ниска стряха, с вирната глава към обсипаното с безброй звездици ясно небе с млечните пътища, прилични на вълнисти момински коси, накичени с диаманти. Клисаря се ослуша — издалеч само отнегде долита кучешки лай или хлопот от звънец на овца, които отново се давят в околната глушина. Не чуй се шепот, глас, ни дума — всичко спи. Няма тишина наоколо, таинствена безконечност горе, и той се унесе…

Читать дальше →