Скрито детство ((две неизпратени писма))

Начало книги

Мелания преглеждаше книгите, подредени върху рафтовете на библиотеката. Търсеше „Цивилизацията“ на Артър Кларк и като я видя, пръстите й я измъкнаха сред останалите томове. Щом отвори корицата, намери два забравени сгънати листа. Разгърна ги, хвърли поглед над първия и започна да чете. След минута от очите й тръгнаха сълзи, които не успя да спре: неочакваните редове, написани от брат й много години след развода на родителите им, я натъжиха:

„Мила сестричке, вчера идвахме с тати да те търсим в твоето училище, но не те видяхме при децата и си тръгнахме. Искахме да те видим, защото много те обичаме и ни липсваш. Не посмяхме да говорим с твоята учителка, за да не ни издаде на мама… Помниш ли, когато миналия път тайно се разхождахме тримата в гората, брахме цветя и гъби, и намерихме гнездо? Бях много щастлив, макар че мама я нямаше, а много исках да бъдем четиримата… Ти как си? Ние с тати сме добре, понякога ходим на язовира за риба и си говорим за теб. Доволен съм, че вече мога да ти пиша. По-рано само си мислех колко искам да се върнете с мама у дома, но баба и тати казват, че е невъзможно. Тати купи кола за четири човека, има места и за вас. Засега това сме ние тримата.“ След последната дума имаше стрелка, която сочеше към несръчно нарисуван автомобил, до него голям мъж с две деца — момче и момиче. В думите на писмото имаше пропуснати букви, изписани неравно и набързо от начинаещ ученик.

Читать дальше →