Посока към бъдещето

Начало книги

Година-две след 1989 г., когато миряните се престрашиха да се черкуват, в медиите се откри дискусия: на какъв език е по-добре да се извършва богослужението — на съвременен български или на църковнославянски? Важността на темата отстъпи място пред „сензацията“ на разкола в българския синод и не се стигна до крайно решение.

Мотивите на епископата за запазване на църковнославянския език са няколко: 1. Че свещеникът трябва да разговаря с Бога на сакраментален език, различен от сквернословния, с който си служим в делника. 2. Че църковнославянският език е залог за най-чисто, неизменяемо православие. 3. Че богослужебният чин от книги е обемен и не може да се преведе в следващите няколко години. 4. Че църковнославянският език е мелодичен, поетичен, проникнат от църковна мистика и по никакъв начин не трябва да се заменя с говоримия български език.

Срещу тези съображения застава много по-голяма и основателна поредица от аргументи. Преди дванадесет века братята Св. Кирил и Методий оспорват с мъдрост, разум и воля схващането, че словото Божие е добре да се проповядва само на трите езика: латински, гръцки и еврейски. Добре знаем колко хули, упреци, гонения им е струвала тази тяхна мисия.

Читать дальше →