Подарък — надежда

Начало книги

Откакто се помня, около мен е имало много деца и малко възрастни. До пет годишна възраст ние почти не съзнавахме, че това е необичайно, тъй като всички други деца си имат родители, а ние искахме да се сгушим до някоя от жените, които се грижеха за нас в дома. Толкова е естествено едно дете да иска да прегърне онази, която го е родила, а тя да го целуне и да му каже, че го обича! Ние нямахме свои родители; ние бяхме от онези момичета и момчета, които са родени от неизвестни жени, без желание за майчинство. Нещо по-нерадостно: ние не сме били харесани и пожелани за осиновяване в някое семейство без деца, а така шансът да напуснем общия дом за деца без родители ни се е изплъзнал…

Не зная дали жената, която ме е родила, е пожелала да ме нарече Йоан или така са ме записали в родилния дом. Бях на петнадесет, когато откриха, че съм роден в деня на четвъртия библейски евангелист Йоан Богослов, написал Откровението; тогава една християнка ми каза, че Бог ме е осиновил и бди над мен — както се грижи за всички деца и възрастни в трудни периоди от живота им… Бях на седем години, когато госпожата в Дома забелязала, че докато свири радиото, аз мога да запаметявам музиката и текста на различни песни, които по-късно изпълнявах сам пред измислен микрофон. В един момент почувствах необходимост да пея почти непрестанно, така както други мои приятели искаха да ритат топка или да посаждат цветя в градината… След година-две, вече бях на девет, когато се озовах на голяма сцена в столицата. Там изпях три популярни песни и хората ръкопляскаха дълго. След няколко дни при мен пристигнаха мъж и жена, които ми казаха, че са моите родители и искат да ме вземат при себе си. Бях много щастлив!

Читать дальше →