От звездите на Млечния път

Начало книги

Две възрастни, две млади жени и един мъж на средна възраст бяха седнали на пейките пред храма „Св. Георги“ в Хаджидимово и се молеха. Като разбраха, че групата, която очакваха тук, вече е пристигнала, станаха неспокойни — не искаха някой от другоселците да ги вижда тук, а не знаеха къде да нощуват, ако не им осигурят стаи до пълен мрак. Свечеряваше. Някои по-нетърпеливи гости тръгнаха от автобуса направо към църквата и не повярваха на очите си. Закачлив мъж от новопристигналите сне фотоапарата от рамото си, за да снима. Четирите жени обърнаха глави да притулят лицата си, но не можеха да скрият цялата истина — дрехите и забрадките им подсказваха, че са мохамедани от близките селища, изникнали преди столетия между Рила, Пирин и Родопите. „Недей ни снима! Не сме тук от добро, за лек сме дошли с децата си…“ — каза най-възрастната жена. Двете момиченца хукнаха към двора и съвсем не личеше, че имат нужда от Божия помощ. Мъжът — слаб, без горна дреха, беше притиснал към гърдите си дете 5–6 годишно, увито в одеяло. Като чу говор на много хора, то започна да рита и да надига глава, защото не можеше да говори, а мъжът го прегърна по-силно, сложи ръка на него и рече гальовно: „Недей, сине, лежи си мирен!“ Личеше, че момчето е неизлечимо болно и баща му търсеше спасение.

Читать дальше →