На „бис“ в светлината на прожекторите

Начало книги

Лампите в салона бавно угаснаха. С разноцветните прожектори на сцената дойде музика и в светещите кръгове на пода излязоха актьорите: млада жена предвижваше момиче в инвалидна количка; други две млади жени в инвалидни колички застанаха в гръб и започнаха да рецитерат стихотворение от Роберт Бърнс. След последния стих музиката стана силна, динамична, страстна. Сега двете рецитаторки изведнъж обърнаха с ръцете си количките към публиката, за да се види колко хубави са лицата им. Към танца на мелодията се присъедини и екипът на първата количка. Някой от четвъртия ред каза силно: „Те не са инвадили, такава е ролята им.“ Младите жени от групата за Алтернативен театър започнаха да „танцуват“ в ритъм върху колелата така, че публиката стана на крака и започна да ги аплодира. Всеки момент гостите очакваха двете танцьорки да станат и се поклонят, но дори след последния звук, те седяха в „креслата“ си, усмихваха се, изпращаха благодарност за приема…

Читать дальше →