Белите лястовици ((Миниатюри))

Начало книги

1. Една сутрин към десет в манастира пристигна мъж около петдесетгодишен. Беше висок, с гъста, прошарена коса, с измъчен външен вид. Той попита удобно ли е да отворим църквата, за да запали свещ — тази сутрин сънувал покойната си сестра. Послушницата взе ключовете на храма, поведе човека натам, а когато стигнаха до голямата метална врата, той каза: „Прощавайте, че не мога да ви помогна. От десет дни съм в близкия санаториум, предстои ми тежка операция на сърцето…“

Младата жена се вгледа в лицето му — хубаво, ала унило от предстоящето. Като чуваше далечния шум на колите по шосето, той поиска да сподели: „Не зная дори дали отново ще се върна в Пловдив при семейството си…“ Жената отвори вратата без усилие и предложи на мъжа да влезе пръв. Тя навярно можеше да остане безмълвна в храма, но като подаде свещите, каза: „Бог ви е пратил тук, защото ще ви помогне. Вярвате ли?“ Непознатият отвърна несигурно: „Вярвам, но лекарите не са обнадеждени, казаха ми всичко.“

Читать дальше →