Автопортрет с молив и гълъб

Начало книги

Преди десетина години в едно предаване — „На църква в неделя“ по програма „Христо Ботев“, водещият предаването Светослав Цветков ме помоли да се представя. Не успях да кажа нещо повече от това, че съм родена през януари 1950 г. в Плевен… Мълчанието в опита за автопортрет не беше внезапен смут пред микрофона, а неведение — как може да се представи човек, прехвърлил петдесетте? До своите тридесет той е мислел, че може да покори света с магическа пръчка; на петдесет е разбрал, че не може да покори дори децата си; на седемдесет не иска да признае, че е победен и вече трябва да се подчинява…

Има още няколко неясноти — какво точно е човекът: данните от личната му карта, телосложението, домът със семейството, работата или… мисленето? Съвкупността от тези неизмерими величини дава една относително вярна оценка: човекът е това, което ще се пази като спомен от него поне сто години след отминаването му от живота. Кой има смелостта да твърди, че е любимец на времето и хората? Със сигурност може да се каже, че мерната единица в собствения автопортрет не е същата с онази, която другите хора прилагат към нас: човек има склонност да премълчава недостатъците си, а околните му виждат и коментират най-често тях.

Читать дальше →